Как започва диабетът?

В много ранен стадий диабетът започва като проблем с черния дроб, който става муден, трудноработещ, омазнен. Причините за това са свързани предимно с  модерния начин на живот. За жалост  това състояние може дълго да остане неоткриваемо при медицинските тестове. Способността на черния дроб да складира и съхранявана глюкозата е от огромна  важност за предотвратяването на диабета. Черният дроб приема глюкоза от храната и съхранява част от нея за употреба на по-късен.

Неизползваната глюкоза се съхранява в черния дроб под формата на гликоген - пастообразен, гъст, плътен въглехидрат, който ще се превърне отново в глюкоза, когато е необходимо.
Когато черният дроб отслабне поради различни причини: прием на храни с високо съдържание на мазнини, патогени, токсични тежки метали или други отрови, както и при наличието на големи количества адреналин, той престава да е в състояние да съхранява глюкозата по правилния начин. Дисбалансът на кръвната захар се отключва с намаляването на  глюкозните запаси. А когато те съвсем привършат, черният дроб вече не успява да пази панкреаса, който започва да работи извън ритъм, варирайки непрекъснато между високи и ниски нива на производство на инсулин, за да се справи с липсата на подаване на захар от междинни хранения. Повишените мазнини в кръвния поток правят тази работа много по-трудна, дори невъзможна. В резултат панкреасът отслабва, производството на инсулин намалява, а инсулиновата резистентност достига кризисна точка. Кръвната захар става нестабилна. Точно тогава може да възникне хипогликемия, а нивата на А1С да показват появата на преддиабетно състояние.

Истината за кръвната захар

Широко разпространено е неправилното мнение, че основният подбудител на диабета е захарта и затова специалистите препоръчват  диета с ниско съдържание на въглехидрати, избягване на захарта на всяка цена, включително и плодовата. Да, захарта и нездравословните въглехидрати като сладкиши, торти, бисквитки, понички и бонбони наистина са лоши за нас и трябва да се избягват. Телата ни/най-вече мозъкът и черният дроб/ обаче се нуждаят от здравословни въглехидрати. Такива можем да намерим в храни като тиква, сладки картофи, моркови, леща, черен боб, горски плодове, ябълки и други плодове.
Когато приемаме въглехидрати (независимо от източника), тялото ни ги разгражда до глюкоза (кръвна захар), която се превръща в горивото, което ни поддържа живи. Когато нивата на глюкозата се повишат, панкреасът започва да отделя хормона инсулин, който да изведе глюкозата от кръвния поток към клетките ни, където е нужна за енергия и за поддържане на нивата на кръвната ни захар стабилни. Този процес обаче може да се обърка, ако панкреасът не успее да произведе достатъчно инсулин или ако някои от клетките престанат да реагират на инсулина - състояние, известно като инсулинова резистентност. И в двата случая нивата на кръвната захар остават повишени, а това вече води до риск от диабет тип 2.

Ролята на мазнините

Противно на общоприетото схващане диетата с високо съдържание на мазнини е фактор, който е много по-вероятният рисков фактор за инсулиновата резистентност и диабета, отколкото здравословните въглехидрати, изброени по-горе.
Има няколко причини за това. Първо, високите нива на мазнини в кръвта поставят голям стрес върху черния дроб, панкреаса и надбъбречните жлези, които работят заедно за поддържане на нивата на кръвната захар. Черният  дроб трябва да поеме тежестта на преработката на мазнините.  Диетата с високо съдържание на мазнини може да направи черния дроб муден и неспособен да съхранява и освобождава глюкоза. От друга страна излишната мазнина обременява панкреаса, защото той трябва да отделя ензими, които да подпомогнат храносмилането на мазнините.

Освен това, когато нивата на мазнините в кръвта са високи, надбъбречните жлези заливат тялото с адреналин. Въпреки че адреналинът увеличава храносмилателната мощ за преработването на мазнините, излишъкът му може да повреди панкреаса, от което неговата способност да произвежда достатъчно инсулин ще намалее и той няма да е в състояние да държи нивата на кръвната захар под контрол. И накрая, високото ниво на мазнини в кръвта може да попречи на глюкозата да навлезе в клетките. Това не означава, че всички мазнини, дори и здравословните мазнини като ядки, семена и авокадо, са лоши за нас и че трябва да бъдат напълно елиминирани. Но категорично количествата им трябва да са доста умерени.

Като намаляваме мазнините ние помагаме за облекчаването на тежестта върху панкреаса, черния дроб и надбъбречните жлези. С такава диета си осигуряваме както предотвратяване на диабет, така и неговото изцеление. Намаляването на хранителните мазнини и включването на здравословни въглехидрати помага да се постигне най-доброто излекуване от диабет и да се поддържат в здравословен диапазон нивата на А1С /гликиран хемоглобин/.

‍

Ролята на адреналина

Предшественик на диабет тип 2 е хипогликемията (когато нивата на глюкозата спадат под нормата), която също се дължи на застоял, муден, претоварен или отслабен черен дроб и дисфункционални надбъбречни жлези. Всъщност и диабет тип 2, и хипогликемията обикновено започват с неправилно функциониране на надбъбречните жлези. Когато изпитвате хроничен стрес, например, надбъбречните ви жлези отделят обилно количество адреналин, което е много вредно за панкреаса. Хипогликемия може да възникне и ако не се приема редовно на всеки два часа дори лека, балансирана закуска, каквато е например плодовата (за да получите захар и калий) и зеленчуковата (за набавяне на натрий).
Пропускането на хранения принуждава тялото да изразходва запасите от глюкоза в черния си дроб, кара го да работи с адреналин, което може да увреди панкреаса и да доведе до инсулинова резистентност. Твърде малкото адреналин също може да увреди панкреаса ви, тъй като го принуждава да работи извънредно, за да компенсира. Надбъбречната умора, при която нестабилните надбъбречни жлези се люшкат между производството на твърде много и твърде малко адреналин, също може да навреди на панкреаса, тъй като на него пък му се налага да редува сухите периоди с  адреналиновите "изливи".

‍

Какво е решението?

Много е важно да се включат здравословни въглехидрати в диетата. Лечебните въглехидрати като тиква, сладки картофи, други кореноплодни зеленчуци и плодове съдържат жизненоважни хранителни вещества за оптимално здраве, а естествените захари в тези здравословни въглехидрати, свързани с останалите хранителни вещества,  не водят до опустошаване на нивата на кръвната ви захар по начина, по който това прави преработената захар.

Диви боровинки, папая, къпини, ябълки и малини са най-добрите плодове за ядене, ако имате диабет тип 2 или хипогликемия. Зеленчуците, които следва да са силно застъпени в менюто, включват спанак, целина, кълнове, къдраво зеле и аспержи. Тези храни помагат за детоксикацията на черния дроб, засилват нивата на глюкоза, поддържат панкреаса, засилват надбъбречните жлези и стабилизират инсулина. За да поддържате кръвната си мазнина под контрол, най-добре е да избягвате сирене, мляко, сметана, масло, яйца, преработени масла и всички захари, с изключение на суровия мед и плодове.

Хранителният протокол за предотвратяване и справяне с диабет тип 2, набляга на плодове и зеленчуци с плътни хранителни вещества и намаляване на диетичните мазнини, за да пречисти изцяло черния дроб и да намали тежестта върху панкреаса и надбъбречните жлези, които да могат да работят качествено, включително да поддържат стабилна кръвната захар.